5. Липса на енергия и безсъние
11. 7 ИЗПИТАНИ СТЪПКИ ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА СТРЕСА
Чувстваш ли се притисната от обстоятелствата без да можеш да се справиш?
Изпитваш ли напрежение и дискомфорт от предстоящия ден без видима причина за това?
Държиш ли се грубо с околните, включително и най-близките си хора, без да го искаш?
Често основната причина за всичко това е стресът. Общото определение за стреса е изпитването на физическо, психическо и емоционално напрежение, предизвикано от значими вътрешни или външни фактори. Стресовият фактор сам по себе си може да е незначителен, но когато е комбиниран с други или човек е болен, изморен или емоционално нестабилен, дори дреболия може да причини значимо ниво на стрес.
Стресът е част от живота и в един или друг момент всеки изпитва стрес, но високите нива на стрес, включително и хроничният стрес, могат да провокират значителни физически и психически симптоми.
В тази статия ще разгледаме десетте най-често срещани симптоми на стреса. Прочети статията до края, за да откриеш моя подарък за теб - 7 практически и проверени във времето стъпки за освобождаване от стреса и постигане на баланс в живота.
1. Акне
Акнето може да се прояви у всеки човек и е един от най-видимите симптоми за стреса дори у хора, преминали тийнейджърска възраст.
Акнето у възрастните предизвиква значителен дискомфорт и често е много упорито за лечение.
Една от причините за него е, че при изпитване на напрежение, хората несъзнателно докосват лицата си повече и така ги замърсяват, а бактериите са едни от основните причинители на акнето. Самото акне може да бъде няколко различни вида и след възникването си да премине в друг вид.
Затова при лекуването на акнето е важно да се открият и отстранят основните причини за неговото възникване, каквато причина често е стресът.
Връзката между повишените нива на стрес и влошаването на акнето е подкрепена и от различни научни изследвания.
В едно изследване на ученици по време на изпити се наблюдава влошаване на състоянието.
Същото показва и друго изследване, направено върху студенти преди и по време на изпити.
Тези проучвания сами по себе си са показателни, но не отчитат други фактори като хормонални промени, бактериални инфекции, увеличена секреция на себум, запушени пори, лична хигиена, навици за почистване на кожата и други.
Стресът е добре познат като основен причинител на главоболие, в това число и мигрена.
Много хора ежедневно страдат от главоболие, което се опитват да потиснат с кафе, медикаменти, алкохол, като така допълнително влошават състоянието си. Много по-ефективно би било да положат усилия да отстранят основната причина за него – стреса.
Изследване на 267 души с хронично главоболие (главоболие през повече от 15 дни месечно) показва, че в почти половината от случаите стресът изиграва основна роля в превръщането на спорадичното главоболие (предимно мигрена) в хронично.
Друго, по-мащабно изследване върху широк аспект от възрастови групи, показва ясна връзка между интензивността на стреса и повишаването на честотата на главоболието през месеца.
Интересно изследване в Израел показва правопропорционалната връзка между гледането на негативните новини по телевизията и посещенията в спешното отделение с оплакване от главоболие.
Стресът може да е основната причина за главоболието, но не е единствената. Сред другите се нареждат липсата на достатъчно сън, консумацията на алкохол, захар, дехидратацията, преумората.
Причините за възникването на болка включват преживяна физическа травма или нараняване, хронично заболяване, заседнал начин на живот, обездвижване и други. Един фактор, на който се обръща сравнително по-малко внимание, е стресът или емоционалната съставка на болката.
Не е тайна, че хроничната болка често е резултат от повишени нива на стреса.
Страдащите от хронична болка често споделят, че нямат значима физическа причина за съществуването на тяхната болка, но въпреки това страдат от нейните последствия.
Един от основните измерители на стреса е нивото на кортизол – основният хормон на стреса – в тялото. Повишените нива на кортизол са индикатор за повишени нива на стрес.
Различни изследвания показват връзката между стреса, кортизола и хроничната болка. В едно от тях повишените нива на хронична болка са пряко свързани с повишени нива на стреса.
Връзката между хроничната болка и стреса е двупосочна – от една страна стресът допринася за болката, а от друга болката провокира покачване на нивата на стрес.
Болката може да се дължи и на други фактори - възраст, наранявания, лоша стойка, неврологични увреждания и други.
Честото боледуване и трудното възстановяване след това може да се дължи на стреса.
Повече от 50 години изследвания върху стреса показват, че той влияе негативно върху имунната система и увеличава вероятността от инфекции.
Тепърва ще стават ясни резултатите от въздействието му върху населението в глобален мащаб през 2020 година, но данните дотук сочат, че симптомите на тревожност и депресия у американците към средата на 2020 година са надхвърлили три пъти нивата от началото на 2019 година.
В едно по-старо изследване 235 възрастни са разделени на две групи – с ниско и високо ниво на стрес. През следващите 6 месеца в групата с високо ниво на стрес има 70 процента повече респираторни инфекции и почти 61 процента повече дни с респираторни симптоми от групата с ниско ниво на стрес.
Макар стресът да е само един от факторите, влияещи върху имунната система, той заема значимо място и е редно да му се обърне подобаващо внимание. Сред другите фактори, които въздействат върху имунитета са сънят, лошите навици на хранене, обездвижването, различни заболявания и други.
Стресът е сред основните фактори за хронична умора и намалени нива на енергия.
Изследване върху 2 483 души показва, че умората е тясно свързана с повишени нива на стреса и самооценката на собственото здраве.
Стресът нарушава сънят, увеличава времето за заспиване и предизвиква безсъние, което води до умора и ниско ниво на енергия.
Продължително изследване върху 2 316 души показва, че тези, които изпитват значителен стрес през деня, страдат по-често от инсомния.
Мащабно скорошно изследване в Китай в началото на 2020 година показва, че при избухването на пандемията от Ковид-19 26 процента от хората изпитват нарушения на съня, свързани с депресия, тревожност и стрес.
Сред другите фактори, които могат да доведат до ниски нива на енергия и повишена умора са дехидратацията, обездвижването, ниски нива на кръвната захар, проблеми с щитовидната жлеза и други.
Храносмилателната система е сред първите, които реагира на повишаването на нивата на стреса.
Доста изследвания през последните 15 години показват, че има директна връзка между мозъка и чревната микрофлора, наречена чревно-мозъчна ос, която влияе върху всеки аспект от човешкото здраве и развитие.
Тази връзка е двупосочна – мозъкът влияе върху дейността на микрофлората и обратно – затова не е чудно, че стресът оказва особено голяма роля върху чревно-мозъчната ос.
Едни от най-често срещаните храносмилателни проблеми са диарията и констипацията (запек), често предизвиквани от повишени нива на стрес.
Изследване върху 2 699 деца показва, че преживяването на стресиращи събития повишава риска от констипация. Сред стресиращи събития се включват раздяла с най-добрия приятел, сериозно заболяване на родител, родител, загубил работата си, чести наказания от родителите и други.
У хората с храносмилателни проблеми като синдром на раздразненото черво и възпаление на червата при значими нива на стреса се наблюдава учестяването на стомашната болка, подуване, диария или констипация.
Подробен анализ на 18 научни изследвания показва силна връзка между стреса и храносмилателните симптоми при наличие на възпаление на червата.
Стресът е само един от факторите, които причинява храносмилателни проблеми. Сред останалите спадат ниво на физическа активност, режим на хранене, дехидратация, употребата на различни медикаменти.
Промените в апетита са често срещани последствия от стреса. За някои хора те са свързани със загуба на апетит, докато други огладняват повече и по-често.
Проучване показва, че стресът увеличава желанието за храна на участниците в него без те да са физически гладни в действителност.
Друго изследване открива връзка между стреса и варирането на теглото при възрастни с наднормено тегло. Сред разглежданите стресови фактори са такива свързани с личния живот, работната среда, житейски предизвикателства и други.
Повишените нива на кортизола при стрес взаимодействат с цялостния хормонален баланс на тялото, в това число и с нивата на хормоните, провокиращи чувство на глад (грелин) и ситост (лептин). Деликатният баланс между тези хормони определя до голяма степен времето, количеството и качеството на поеманата храна.
Често това се проявява като постоянна нужда от храна, невъзможност да спреш да ядеш докато пред теб има храна, желание за специфични храни – предимно солени или сладки, мазни и хрупкави храни като тестени изделия, чипс, полуфабрикати и други.
Разбира се, не могат да се изключат и други фактори освен стреса, които влияят на апетита и теглото. Това са употребата на медикаменти, промени в хормоналния баланс, психоемоционални състояния, бременност и други.
Има доказателства, че хроничният стрес е основна причина за появата на депресия.
Изследване, включващо 816 жени, открива, че отключването на депресията е свързано с краткотраен или хроничен стрес.
Други изследвания показват, че завишените нива на стреса са свързани с повишени нива на депресивни симптоми при младежи и с възникване на депресивни епизоди у хора със нехронична тежка депресия.
Макар тези изследвания да показват връзка между стреса и депресията, те не са достатъчни, за да твърдят, че стресът е единствената причина, която предизвиква депресивните състояния.
Сред другите фактори спадат фамилна обремененост, хормонални нива, недостатъчно сън, липса на движение, емоционални проблеми, употреба на медикаменти и други.
Учестеното сърцебиене и повишената сърдечна дейност могат да бъдат свързани с повишени нива на стреса.
В едно проучване измерването на честотата на пулса на участниците при реакцията към ежедневни събития показва, че стресовите събития водят до учестяване на пулса, което е в унисон с множество предишни изследвания по темата.
Две други изследвания при ученици и студенти показват, че задачите, предизвикващи напрежение и стрес, повишават сърдечната дейност и кръвното налягане. Интересно е да се отбележи, че релаксиращата музика предотвратява тези промени.
Стресът може да доведе до обилно изпотяване.
Това вероятно не е тайна за никого, който се е изправял да говори пред публика. И докато за някои изпотяването не е проблем, за други е свързано със значително чувство на дискомфорт.
Едно изследване обхваща малък брой участници, страдащи от състояние, свързано с повишено изпотяване на дланите на ръцете през деня. Изследователите оценяват степенна на изпотяване през деня по скалата от 0 до 10.
Стресът и физическата активност значително повишават степента на изпотяване с между 2 и 5 точки в групата на участниците и контролната група.
Друго проучване открива, че излагането на стрес повишава нивата на изпотяване и миризмата на пот значително при група от 40 младежи.
Обилното потене може да се дължи също така и на физическа активност, тревожност, високи температури, щитовидни проблеми, медикаменти.
Всеки човек рано или късно изпитва стрес, който може да повлияе върху всички сфери на живота.
Стресът предизвиква редица симптоми, вариращи от ниско ниво на енергия до главоболие или хронична болка.
За щастие има много начини за облекчаване на симптомите и справяне с източниците на стрес като движение, йога, техники за емоционална свобода (ТЕС), майндфулнес и други практики.
В него ще откриеш моите 7 изпитани и много практични стъпки за преодоляване на стреса с по-малко от 30 минути на ден!
Други статии по темата
Кои симптоми на стреса не трябва да пренебрегваш
Ти-Тап и ТЕС: Най-доброто срещу стреса
